Информация за град Враца

Добавено: Понеделник, 08 Април 2013г

 Враца (стара паралелна форма Вратца) е най-големият град в Северозападна България с население към 2013 г. - 58 856 души. Административен и стопански център на област Враца. Намира се на около 112 км северно от София, 40 км югоизточно от Монтана.


Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са Пещера Леденика, Водопад Скакля и Прохода Вратцата.


 Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище откривано досега.

Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът-заря на 1-ви юни, провеждан на площад "Христо Ботев", както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.


Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.


Враца е на първо място по брой жители в Северозападна (60 692 души по данни от преброяването през 2011 г.) и на 17-то в България.


Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население към 2009 година от 75 842 жители.


Археолозите откриват присъствие на хора още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че още от далечни времена местните рудари и леяри са превръщали в сечива подземните богатства на мина „Плакалница”.


Още около 6 000 г. пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.


През периода на средновековието градът носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Селището има важно значение през Втората българска държава. Разширява територията си и се превръща в занаятчийски център, с развити стоково-парични отношения. 


Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на XIX столетие градът наброявал вече 2500 къщи.


След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия.


След идването на власт на Българската комунистическа партия, обявяването на Народната република и наложената планова икономика периодът до края на 50-те години на XX век във Враца е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. Градът от занаятчийско-търговски се превръща в индустриален център на региона.


От демократичните промени през 1990 година до днес (2012) град Враца е имал осем кметове. Първият от тях, Войслав Бубев, е временно назначен през 1990 година и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 след падането на комунизма. На тези избори за кмет на Враца е избран Чавдар Савов, който управлява града до 1995 година. Местните избори през 1995 година са спечелени от Румен Стоманярски на първи тур с 57% срещу Христо Койчев. На местните избори през 1999 година Стоманярски е преизбран и печели на първи тур с 56% от гласовете срещу Милена Найденова. През 2003 година, Войслав Бубев (независим) печели изборите за кмет на втори тур с 60% срещу кандидата на БСП Румен Стоманярски. Бубев от своя страна не е преизбран, на следащите избори и през 2007 за кмет на Враца, с 54% от гласовете на втория тур е избран Тотю Младенов (ГЕРБ). След като Младенов е избран за министър на труда и социалната политика в кабинета на Бойко Борисов, на частичните местни избори през 2009 година за кмет на Враца е избран Костадин Шахов (ГЕРБ). Последните местните избори, проведени през 2011, са спечелени на втория тур с 52,94% от независимия кандидат Николай Иванов, който успява да се наложи пред кандидата на ГЕРБ Петя Аврамова. 


 

Коментари

Още статии