Дупката в която се смята, че е хвърлена главата на Ботев

Добавено: Вторник, 18 Март 2014г

Преди няколко години скандален текст излезе в българските медии. В него, Павлин Павлов разказва за странната му среща, състояла се през 1978 г. с един възрастен човек от врачанското село Моравица. Селянинът му разказал как няколко години след Освобождението при тях дошъл някакъв човек и наел няколко от местните жители да хвърлят камъни в една дупка. Сред тях бил и неговият дядо. Докато те хвърляли каменните късове, „поборникът”, както го наричал моравченинът, изпекъл едно мъжко шиле. Селяните проявили любопитство и се поинтересували какво има в дупката, та трябва да го затрупат, а мистериозният им работодател отвърнал: „Фърляйте, фърляйте! Тук е срамът на България”.


Без повече да питат, те нахвърляли камъняците в отвора, изяли шилето и си взели доволни парите за свършената работа. Повече никога не видели така наречения „поборник”.


Авторът на материала отишъл с няколко души до указаното място и всички се заели да вадят камъните. Не след дълго попаднали на останките от главата на шилето. Открили и следи от разплескано върху скалните отломки олово, което показвало, че по тях е стреляно с оловни куршуми. Разчистили дупката на дълбочина, доколкото могли, но така и не стигнали дъното й.


Павел Павлов споделя преживяното с уредници и тогавашния директор на Врачанския музей Иван Райкински, но никой не проявява интерес към разказаното от него и дори категоризират думите му. Странна е наистина тази склонност на музейните работници да игнорират всичко, що слага прът в смазаните колела на официално наложената историография – нещо, което наблюдаваме и в множество други случаи.


Очевидно в случая става дума тъкмо за подозрения, че костите на Христо Ботев лежат на дъното на споменатата скална яма, затрупана с камъни. Как иначе да си обясним, че години след Освобождението неизвестен „поборник” ще наема хора да я запълнят и ще прави курбан край нея.


Има и едно малко цитирано свидетелство на Ботевия четник Никола Нанов от село Руска Бела, разказано от брат му Вълко Нанов и записано от Христо Босев. Спомените на Нанов се съхраняват в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София и в тях четникът признава, че не е видял как точно е убит Ботев, но споделя: „Другари отрязали главата му, за да не я носят турци­те на кол, взели дрехите и шапката му и ги хвърлили в една карстова дупка, която след това запушили с камъни, трева и тръни...”


Най-вероятно, заедно с униформата му, в ямата е пусната и отрязаната глава (а защо не и тялото му), която едва ли поборниците са взели със себе си, че да я мъкнат из чукарите, докато ги преследват потерите. Още повече, както отбелязва Павел Павлов в публикацията си: „Известно е, че турчин в дупка не влиза, Коранът го забранява”. И той се пита дали точно това не е причината да не се открие трупът на войводата?!


Къде обаче е тази мистериозна дупка Повлов не пояснява. Знаят само няколко останали живи старци от с. Моравица. Интересното е, че моят баща, който е родом от това село, също е чувал за въпросната дупка от своя дядо.


Източник: www.desant.net

Коментари

Още статии