Легендата за "Милин камък"

Добавено: Понеделник, 10 Февруари 2014г

Най-голямата височина на хребета между врачанските села Чирен, Мраморен и Баница се нарича Милин камък. Според старо предание през османско робство в Чирен имало стройна като топола, с езерни очи, вити вежди, бяло лице, смолести и къдрави коси, хубава като самодива мома на име Мила. Когато пеела, птичките замаяни млъквали. Омайващата й хубост не останала чужда за субашата на вилаета Махамуд бей. Харесал Мила и решил да я вземе в харема си.

Изпратил Махамуд бей Байрам - най-верния си слуга да й предаде, че иска кадъна да я направи, харема да му краси! Не приема Мила предложението. Тогава Махамуд бей натоварва алестия си кон със сърма и коприни, тежки гердани от злато и пендари и отива в бедната овчарска къщичка дар да дари хубавата мома и сам да й предложи кадъна в харема му да стане. Не сварва бея Мила мома хубава в бащината къща, а я намира в сочните ливади между гъстите гори на Робина могила, вакло стадо да пасе, бели къдели да преде, дарове за свекърва да плете и песен за първо либе да пее. Спира се бея при Мила и й дума:

- Ела, хубава гяурко, ела в моите сараи да те видя, кадъна да те направя, все по коприна и сърма ще ходиш, златни гердани да носиш и вместо ти да слугуваш, тебе да слугуват!

Изплашена и с наведена глава, Мила на бея отговаря:

- Малка съм и не мога да оставя старата си майка и беден баща!

- Ела с мене, моме хубава, а за тях кахъри не бери! - отвръща Махамуд бей.

Виждайки, че не може да се отърве от лукавия субаша, Мила отново го моли:

- Остави ме, ага, остави до една неделя, с дружки да се сбогувам!

Вечерта, като се завърнала, Мила разказала всичко на скъпата си майка и мил баща. Зачудили се клетите родители как едничкото си чедо от потурчване да спасят. След няколко мъчителни дни и нощи решили Мила в гъстите гори да скрият.

Чакал до една неделя Махамуд бей хабер от младата и хубава гяурка да получи, но напразно. И отново изпраща Байрам Мила в харема му да доведе. И отново Байрам не намира Мила. Тръгва беят с потеря, претърсва горите в Хайдушки дол и Меча дупка, около Божия мост, Жабокрък и Понора, но от Мила и следа няма. На третия ден забелязват Мила в Дълбоката падина божур да бере и тихо песен хайдушка да пее. Стигнала до най-високата част на върха, Мила се оказала обкръжена от потерята. Виждайки, че не може да избяга, тя се спира на високата скала и извиква със звучния си глас към турците:

- Жива няма да се дам, мръсна сган!

И се хвърля от 15-метровата скала, гласът й дълго кънтял над равнините и тучните ливади под скалата...

На историческия 31 май 1876 г. на същото място Ботевата чета води бой с многобройна турска армия и башибозук и като чиренската мома загиват тридесет юнаци. На 23 септември 1923 г. 80 чиренци, надживели времето и себе си дори, организирани от ботевия съименник 24-годишният изключен студент по право Христо Вачев, тръгват през Милин камък, за да се присъединят към отряда на Фердинанд Козовски и щурмуват монархофашистка Враца. 


Пирин ВАЧЕВ

Коментари

Още статии