Защо във Враца гарга не каца или откъде идват популярните изрази

Добавено: Четвъртък, 26 Декември 2013г

Шегобийният израз възниква още в далечната 1926 г., когато тогавашният министър на гората и лова обявява кампания срещу вредните за посевите гарванови птици.  Инструкциите са прости: “Поради намаляване броя на полезния дивеч, трябва да се унищожават най вече хищници – гарванови птици! Във Врачанско да се предприеме повсеместна борба! Всеки член на семейство от мъжки пол и на възраст от 12 до 45 години да представи в съответната община краката от 2 гарги или свраки или пък 10 техни яйца. Глобите за неизпълнение ще бъдат според чл. 186 от Закона за подобрение на земеделското производство – до 2000 лв.” Местните земеделци приемат присърце министерската заръка и започват старателно да унищожават  гаргите и техните яйца. За да не отиват убитите вредни птици на хал, започват да се разпространяват листовки с рецепти за “задушенъ гарванъ” и “сготвено месо от млади гарги и чавки”.


Защо Марко Тотев е карък


Марко Тотев


Станалият нарицателен за несполука и лош късмет Марко Тотев всъщност е бил един от най-добрите търновски адвокати и голям любител на покера. Веднъж, докато разцъквали с приятели в кафене “Дарданели”, му се паднала рядко срещаната ръка “кент флош роял”. Точно тогава покрай заведението преминало траурно шествие, картоиграчите прекъснали разиграването си и излезли навън, за да отдадат чест на покойника . Като се върнали, адвокат Тотев показал ръката, която му се паднала и произнесъл знаменитата фраза: “То на Марко Тотев все тъй ще се случи.”


Защо се честити на патерица


патерица

 



 


Чували ли сте за стария български обичай “Светец”? Той се чествал в далечното минало и бил посветен на покровителя на къщата (стопанинът), който, според вярванията, след смъртта си се превръщал в дух-покровител на дома и рода. С навлизането на християнството празникът станал известен като “Светец”. Денят след празника пък се нарича “Патерица” и се смята, че тогава светецът-покровител вече си е отишъл, но в дома е останала патерицата му  (тоягата, с която се подпира). На този ден се прави скромна трапеза, а оттам идва и изразът „Честито на патерица!“


Да те оскубят като банатска гъска


Типични за бита на банатските българи са така наречените “дуни” – топли и меки завивки, напълнени с гъши пух. Но за направата им, както се казва, “хвърчи яко перушина”. Всяка пролет банатският етнос се събира и оскубва гъшия пух на многострадалните местни пернати, откъдето идва и изразът “Ще те оскубя като банатска гъска!” Освен това, гъските винаги са били и основна част от менюто на банатчани, затова са възпети и в техния фолклор. В една банатска народна песен се пее: “Гъскатъ да е в торбътъ, че сладка е от нея чорбътъ”.


Изплюй камъчето


хитър петър


На всеки се е налагало да изкопчи информация от събеседник с думите “Изплюй камъчето”. Най-вероятно този израз произлиза от народните приказки, в които героите (било Хитър Петър, било ненаименуван ратай) си слагат камъче под езика, за да спрат да псуват и говорят лоши и обидни думи. Но накрая им писва от самоналоженото вербално вето и изплюват камъчето.


 Източник: webmiastoto.com

Коментари

Още статии